____________________________________________________
"Битката на народите". The Battle.1444
 |
Старият град Шумен - старегически пункт
в Кръстоносния поход на Варненчик. 1444 г. |
 |
| Старият град Шумен. Аероснимка |
 |
| Владислав ІІІ Ягело |
През 30-те години на ХV век османската държава се стабилизира и продължава своята експанзия. След набези към Влашко, Албания и Сърбия завоевателите отново превземат Солун. Положението на Византия също се усложнява. Император Йоан VІІІ Палеолог заминава за Европа, за да търси помощ. Папството обещава такава, но иска в замяна на подкрепата Византия да приеме католизма. Така се стига до сключването на така наречения Фераро – Флорентинска уния между папския Рим и Константинополската патриаршия през 1439 година. Папа Евгений ІV започва да призовава европейските владетели да организират кръстоносен поход срещу османците.
През лятото на 1443 година в град Смедерево се събират войските на полско - унгарския крал Владислав ІІІ Ягело ( ХV век ) и на трансилванския войвода Янош Хунияди. В похода вземат участие и немски и френски рицари, чешки осусисти и сръбските отряди на Георги Бранкович. Целта на кръстоносците е да достигнат турската столица Одрин и да прогонят османците от Европа. В сраженията при Алексинац и Ниш те разбиват войските на местните бейове. Османците отстъпват на изток, като преди това опожаряват София и други селища в Софийското поле. Въпреки разоряването на българските земи, българското население с радост посреща кръстоносците. То ги снабдява с храни и им показва кратки и безопасни пътища. Дори много българи се присъединяват към християнската войска. Българският народ възлага големи надежди на западните рицари. Кръстоносците обаче не успяват да преминат по вече заснежените планински проходи на Ихтиманска Средна гора, за да навлязат в Тракийската низина, и са принудени да се върнат назад. Опитът на османците да устроят засада в планините между Драгоман и Ниш донася бляскава победа на християнските сили. Изпратената османска армия е разгромена, а военачалниците и – пленени. Султан Мурад ІІ предлага мир, който е подписан в Одрин и е препотвърден в град Сегед на 12 юни 1444 година. Поради дълбокото нахлуване в османските балкански земи, кръстоносният поход от 1443 година е наречен “Дългият поход”. Военните успехи на рицарите засилват увереността в една близка победа на християнския свят над мюсюлманските завоеватели.
През есента на същата година обединените кръстоносни войски на Владислав ІІІ Ягело и на Янош Хунияди предприемат втори поход срещу турците. Те преминават река Дунав при Оршова и превземат Видин, Оряхово, Никопол. Кръстоносците имат уверението на Венеция и Бургундия, че ще изпратят боен флот, който да блокира Дарданелите и Босфора и да попречи на султан Мурад ІІ да прехвърли войски от Мала Азия в българските земи. Затова планът на рицарите предвижда достигане на Черно море, спускане към Източна Тракия, презвемане на Одрин, съединяване с войските на християнския флот и прогонване на османците. От Никопол армията на европейците се отправя към Шумен, а оттам – към Варна. Отново зле въоражени, но решени да воюват за свободата си, селяни на големи групи се присъединяват към християнските сили. Помощта им облекчава пътя на войската. Междувременно изпратената флота закъснява да блокира Проливите и султанът прехвърля многобройни войски от Мала Азия в Европа – армията му достига до 100 000 души. Турците се придвижват към Варна и застават на пътя на християнската войска. На 10 ноември 1444 година двете армии се сблъскват в сражение, което трябва да реши съдбата на балканските народи. Военните действия се водят с успех за кръстоносците. В османския боен ред настъпва смут и спахийската конница се разпръсква. Крал Владислав ІІІ Ягело предприема необмислена атака, при която пада убит. Този момент се оказва фатален. Завоевателите се организират и минават в настъпление. Загиват хиляди християнски бойци. Воеводата Янош Хунияди успява да спаси малък трансилвански отряд и продължава отпора срещу османската експанзия през следващите години. Крал Владислав ІІІ Ягело е наречен Варненчик, за да се запази споменът за героичния му подвиг.
Битката при Варна има съдбоносни последици за Европейския югоизток. От този момент османските турци добиват пълно надмощие в региона, както и възможност да продължат своята експанзия към Централна Европа. Загива идеята за борба срещу завоевателите с обединен кръстоносен поход. Отново хиляди българи търсят спасение извън родината. Аристокрацията в нашите земи е напълно премахната, а с това и нейната ръководна роля над народа. Изчезва и българската войска. Идеята за освободителна борба и възстановяване на държавността е заменена с борба за лично оцеляване. Съхраняването на народността в условията на пълна изолация и липсата на връзка с европейския свят – това става най-важният елемент на антиосманската съпротива за времето от средата на ХV век до 80те години на ХVІ век.
Няма коментари:
Публикуване на коментар