Историко-археологически резерват "Шуменска крепост"

____________________________________________________

Върху скалист хълм, на около 3 км западно от съвременния град Шумен, се издига Шуменската крепост, защитена от три страни с непристъпни склонове и здрави стени.

Началото на археологическите проучвания на Шуменската крепост поставят Рафаил Попов и Иван Моллов, а на системните разкопки – шуменската археоложка Вера Антонова през 1957 г. Продължилите повече от 30 години изследвания разкриват сложни крепостни съоръжения, жилищна и култова архитектура, развито градоустройство. Резултатите показват, че животът в крепостта продължава през различните исторически епохи – от втората половина на IV хилядолетие пр. Хр. до XV в. (1444 г.), когато Владислав Варненчик опожарява, превзема и разрушава Шуменската твърдина. Това определя нейната водеща роля сред останалите укрепления на платото през всички исторически епохи.
Смята се, че първото поселение тук възниква в XII в. пр. Хр., в епохата на Троянската война. Доказано с археологически факти обаче е съществуването на значително укрепен о селище през тракийската древност (V-ІІ в. пр. Хр.). Дълбоко, на повече от четири метра от днешното ниво, са открити останки на тракийския крепостен зид, който е проследен в участък от над 200 метра. Той обгражда крепостта от запад и юг, където хълмът е най-достъпен. При проучването е намерен и релеф на Тракийски конник С откриването на външната тракийска стена се установява, че крепостта е укрепена с двойни крепостни зидове. Разкопаните жилища, находките и двойното укрепяване подчертава, че тя е най-голямата и значима твърдина на Шуменското плато.

По-късно, през римската епоха (ІІ-IV в.), укреплението се оказва възлов пункт на пътищата от Сексагинта приста (Русе) към Одесос и Константинопол. Почти всички римски пътища в провинция Долна Мизия (днешна Североизточна България) минават през Шуменската крепост. Значението, което се придава на това направление се потвърждава от многобройните укрепления и селища, създадени по неговото протежение (районите около Троица, Драгоево, Мадара и др.).

Стената на римската крепост е запазена от височина 0,60 м в южната част до 1,40 м по нейното югозападно протежение. Градежът е от редове големи ломени камъни по лицата на зида и пълнеж от по-дребни камъни, свързани с бял хоросан. Първото разрушаване на укреплението е по време на готското нашествие в средата на Ш в. Към неговия край, крепостта е възобновена, което личи от преправките на кулите и на стената. Повторно е разрушена през вторите готски нашествия от края на IV в. Впоследствие жилищните квартали са оградени с нова стена, вървяща успоредно на ранноримската.

По времето на император Юстиниан І (527-565 г.) крепостта израства до бранеща подстъпите към Стара планина твърдина. Според сведенията на Прокопий Кесарийски тогава са изградени наново и поправени стотици крепости, по-малки укрепления и градове. Без съмнение към тях трябва да се причисли и стратегическото укрепление, известно днес като Шуменската крепост. Основите на външната крепостна стена, широка 3,40 м, са стъпили направо върху скалния масив. Новият крепостен пояс, ограждащ крепостта от юг и запад е издигнат на 4 м извън късноримската стена, като между тях се образува проход. Крепостта е укрепена с цял ред от различни по форма кули (петоъгълни, подковообразни), конструктивно свързани с нея и разположени на равни разстояния една от друга с цел подобряване на отбранителната функция. Главният вход, намиращ се в северозападната половина на стената върху високо разположена средна тераса е снабден с две врати – външна падаща (катаракта) и вътрешна двукрила. Втори вход е изграден в южния сектор на стената. Всички кули са плътни в долната си част и са изградени от ломени камъни на хоросанова спойка. Към ранновизантийския период се отнасят и развалините на голяма едноапсидна трикорабна базилика (No 2) с дължина 30 м, разположена в източния сектор на укреплението върху изравнена скална тераса. Извън апсидата има баптистерий с форма на латински кръст и писцина (купел) в средата, вдълбана направо в скалата. На 12 м. извън първата кула (No 1), в югоизточния ъгъл на крепостта, е разкрита друга базилика от сыця период. Тя е трикорабна, едноапсидна, с голям притвор от запад. Градежът, както и на първата базилика, е много прецизен, от добре обработени блокове и бял хоросан с примес от счукана тухла. Всички улични пасажи, от двете страни на които са разположени различни жилищни и стопански постройки, водят от крепостните стени към вътрешността.

Сграда с хипокауст (в ляво)

Сградите, някои от които имат приземие и етаж над него, са разположени върху няколко стъпаловидни тераси и следват естествения наклон на терена. Крепостта е опожарена и разрушена по време на големите аварски и славянски нашествия в края на VI и началото на VП в., когато прекъсва животът и на други византийски крепости. След кратко прекъсване животът е възстановен и през ранното средновековие тук възниква славянско селище, чиито жилища, предимно полуземлянки са вкопани в рушевините на византийските сгради.

С идването на аспаруховите българи и изграждането на система от укрепени лагери, а по времето на Омуртаг – и каменни аули, Шуменската крепост е върната към живот. На около ЗОО м от нейната западна стена е оформен землен вал, възстановени са и крепостните стени. През IX в. на най-издигнатата част от хълма е съградена цитаделата на крепостта – вероятно дворец на местния управител. Свидетелства от времето на Първото българско царство са надписът на ОСТРО БОГОIN, плочката с вероятно изображение на колобър и други предмети на бита и култа.

Най-значимият период от историческото развитие на Шуменската крепост е късното средновековие (XII-XIV в.), когато тя се превръща в един от важните градски центрове на Второто българско царство, който според някои от последните проучвания, е имал функции близки до тези на столичните центрове. Това е времето, когато се налага изграждането на засилената фортификация на града, която включва външно укрепление, състоящо се от три крепостни стени и малко вътрешно укрепление - цитадела.

Укреплението отново добива своите стратегически функции и се превръща в истински феодален град. Вътрешната крепост, изградена върху самото плато, е защитена с три пояса от стени и кули, които са фундирани върху три стъпаловидно разположени тераси. Дебелината на стените, формата и разположението на кулите са съобразени с конфигурацията на терена. Както през ранните периоди, така и по време на късното средновековие Вътрешният град, заключен между стените, е плътно застроен. Няколко главни улици, достигащи ширина 2,50 м водят от входовете на крепостта към цитаделата, църквите, водоемите и малките площади. От тях тръгват по- тесни улички (27 на брой) и достигат до всички сгради. Градежите са от ломени камъни с гладки лица или обработени, вторично преупотребени камъни от по-ранните постройки. Спойката е от хоросан с различен цвят, някъде е използван и калов разтвор. От крепостния зид в западна, южна и източна посока са запазени пасажи с височина от 0,90 до 4, 80 м, докато северният е силно обезличен.

Главен вход към крепостта се явява портата, вместена в чупка към западната част на южния крепостен зид. Тя е масивна, засводена и има втори етаж над прохода, защитен със система от две двукрили врати. Пътят, водещ от нея, е свързвал крепостта с подградията в южната и западната околност, а от там – и с пътищата към столицата Търнов, към речното пристанище Дръстър и други важни центрове. Нивото на втория крепостен пояс съвпада с това на жилищните квартали от XII-XIV в. във вътрешността, а северната стена минава по самия скален ръб на хълма с дължина 250 м и следва изцяло конфигурацията на терена.

Цитаделата има трапецовидна форма и е разположена в северозападния ъгъл на крепостта, на най-високата част на хълма. Малкото укрепление е здраво и надеждно, усилено с крепостни стени и кули. Градежът на цитаделата е от ломени камъни, а входовете са от обработени варовикови блокове с по-големи размери. В нея се намира и издялано в скалата водохранилище (щерна) с дълбочина 3,40 м, което е надзидано с каменни блокове, запазени на височина 1,60 м. Водното съоръжение е покрито отвътре с плътна мазилка от водоустойчив розов хоросан. Това добре защитено вътрешно укрепление, разположено изцяло в обхвата на голямата крепост, издигнато на най- уязвимото място, продължава своя живот и през първите години на османския период - до средата на ХV в.

Цялостното градоустройство на Шуменската крепост е подчинено на ограничената площ и е съобразено с оформените шест квартала, в които са издгнати и шест християнски храма.

Извън крепостните стени функционират още четири църкви, които, подобно на вътрешните са богато декорирани с изящно изработени архитектурни детайли – колони, капители, корнизи, фризове. Като всеки средновековен град и крепостта в Шумен е обитавана от разнообразно по брой и състав през различните периоди на съществуване население, което има и религиозни потребности.

Разкритите и проучени над десет църкви в крепостта и района извън нея доказват това (Обр. 1). Може да се говори дори и за приемственост в оформянето на култовия център, тъй като повечето от постройките независимо от времето на изграждане са съсредоточени в източната част на вътрешното укрепление.

От раннохристиянския период е църква No 1 (IV в.), разположена в средата на източния сектор, върху която по-късно, през ранновизантийската епоха (V-VI в.) се изгражда голямата базилика No 2 така, че в нейния централен кораб и притвор остават основите на първия храм. Разкопаната църква N210 в югоизточния ъгъл на разширената византийска крепост до възстановената днес югоизточна кула, също е от VI в. По време на Първото българско царство продължава използването на култовия център в укреплението, което се доказа от издигнатата върху разрушените основи на църквите No 1 и No 2 стени на нова постройка No 3. Най-късна е базилика No 4 датираща от XIII- XIV в., чийто останки лежат най-високо върху рушевините на по-ранните три сгради (Обр. 2). От този период са и разкритите основи на църкви No 5-9 и No 11-12. В основната си част всички тези храмове принадлежат към типа еднокорабни и трикорабни базилики, които се различават помежду си единствено по своите размери, форма и брой на апсидите, както и по градеж. Сравнителното разглеждане на постройките показва, че по-голямата част от тях са малки еднокорабни църкви с размери от 7-14,80 м дължина и 5,40-7,40 м ширина, съсредоточени най-вече в северната и източната част на укреплението, с градеж от грубо обработени ломени камъни, а някъде и с варовикови блокчета в правилни редове (църкви No 5, 8, 11), (Обр. 3). По-представителните трикорабни базилики също не са малко на брой, което доказва интензивният религиозен живот през всички епохи от съществуването на града, при който нуждата от големи събор ни храмове е основно изискване.

За разлика от еднокорабните постройки, трикорабните базилики са солидно изградени от добре обработени блокове със спойка от здрав хоросан. Най-голяма е църква No 10, чиито размери са 30,00/18,00 м, а най-развит план има църква No 4, (Обр. 2). Особеност при повечето храмове е наличието на допълнително пристроени към тях помещения, които най-често са предверия или гробници. Този белег, както и размерите им могат да ги определят като гробнични фамилни църкви, принадлежащи на по- заможния кръг от обитатели в града. Литургичните потребности на населението и необходимостта от участие в колективни обществени служби са задоволявали големите трикорабни храмове, като църква No 3, а след нея No 4 в укреплението (Обр. 2), No 10 извън него и No 12 на южния хълм срещу крепостта.

През Второто българско царство градът израства като икономически и производствен център, което се потвърждава от многобройния и разнообразен материал открит в процеса на дълго годишните проучвания. Значително развитие добива грънчарството, сред което водещо място има трапезната керамика със сграфито украса.

Луксозна керамика. Сграфито

За развитието на металообработването – желязо и цветни метали, говорят останките от пещи, шлаки, ковашки огнища и многобройния инструментариум. Потвърждение за високото ниво, до което достига ювелирното изкуство са богатия репертоар от накити (обеци, пръстени, гривни),

Наушници. Филигран

коланни украси (токи, апликации, ремъчни краища), култови предмети (кръстове, пандантиви).

Кръст енколпион

Не по-малко атрактивни образци има и от останалите художествени занаяти, като гравировката върху кост и каменната резба.

Йоан Богослов. Стеатитова икона

Намерените каменни икони от Шуменската крепост говорят за високото ниво на българската миниатюрна скулптура през XIП-XIV в. и подчертават значимия културен разцвет на Шумен през тази епоха в България.

Надпис върху каменен блок от втората половина на XIV в. за първи път споменава града с днешното му име във връзка с посещението на цар Иван-Шишман.

Втори такъв надпис се среща в една от килиите-гробница на скалния манастир в подножието на Шуменската крепост.

Скалния манастир е съществувал по едно и също време с този на Мадарското плато, но близостта му с укрепеното ядро на крепостта и с нейното подградие оставя открити редица въпроси относно неговия характер. Подобен скален манастир в Шуменски регион е открит под крепостта край днешното с. Могила.

Шуменската крепост се явява един от важните центрове на България както в

стратегическо, така и в икономическо и в културно отношение, което й отрежда достойно място в историческото развитие на европейския югоизток през всички исторически епохи. Превзета е от войските на Али паша през 1388 г. и окончателно е унищожена през 1444 г. при сблъсъка на турския гарнизон, който я охранява, с кръстоносците на Владислав ПI Ягело. От този момент нататък животът продължава в низината под крепостта, където се намира и съвременния град Шумен.

През 2004 г. в комплекса Шуменска крепост бе уредена неголяма, но ефектна и удобна за посетителите експозиция, в която е проследен животът на твърдината от най-ранните и епохи до годините на рицарското присъствие и погиването на крепостта. С проект за реставрация и консервация, през 2010 г. силуетите на крепостните зидове бяха значително по-добре очертани, нощем греещи в ефектни светлини, а за туристите бяха създадени по-привлекателни условия за достъп и обслужване.

Стъпвайки на историческите сведения за драматичните събития от 1444 г., през 2004 г., по идея на шуменския клуб на НД „Традиция“, се организира най-голямата в България масова историческа възстановка – „Доблест и слава“. Още от първото си издание тя е с чуждестранно участие, като вече се провежда традиционно на всеки две години. Възстановката се разиграва пред укрепленията на Шуменската крепост и вътре в нея и отразява реални исторически събития – обсадата и превземането на Шуменската крепост от войските на полско-унгарския крал Владислав ПI Ягело и трансилванския воевода Януш Хунияди. В три действия се пресъздават схватката между постовете на рицарския лагер и османския отряд, охраняващ крепостта; срещата на предводителите на воюващите армии за преговори и техния неуспех; атака на турската кавалерия; първи щурм срещу стените и главния вход на крепостта, последван от още два; разбиване на портата и нахлуване на християните вътре; битка в самата крепост; след преодоляване на съпротивата, турският отряд е притиснат в цитаделата, тя е подпалена и крепостта пада.

В трите издания на възстановката от българска страна са участвали клубовете на НД „Традиция“ от цялата страна, младежи от Демонстрационна група „Ънгъл“ гр. Варна, Демонстрационна група „Чигот“ гр. Варна и Комитет „Родолюбие“ гр. Пловдив.

Чуждестранно участие включва граждански клубове с военно историческа насоченост от воювалите тогава държави: Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Хърватска, Германия, Литва, Украйна, Румъния и Турция. Общият брой на участниците надминава двеста души, а публиката достига до 10 000 за всяка възстановка. В тези дни Шуменската крепост оживява. Театрализираните събитията от трагичната 1444 г. привличат все повече зрители, за да ги пренесат далеч назад във времето.